ПОИЗЛЯ̀ГАМ СЕ, -аш се, несв.; поизлèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. поизлèгнат, св., непрех. 1. Излягам се за малко, за кратко време. Върху една купчина царевични кочани беше се поизлегнал ратаят и пушеше. Г. Караславов, ОХ I, 124-125. Той се поогледа и уморен от пътя, се поизлегна на леглото. Д. Спространов, С, 112.

2. Само несв. Излягам се малко от време на време. След операцията свикнах повече да си почивам — поизлягам се и си поспивам, когато се почувствам слаб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)